Jun 22, 2016, 8:14 AM

***

  Poetry » Other
495 0 8

***
Р.Чакърова 

 

Онези, недовършените покриви...
Набиват се в очите на цветята. 
И тук... съвсем се виждат от високото -
мотаят се по края на крилата ми... 


Стърчат неподредени керемиди, 
прекършени от вятъра греди... 
От там, където си, дали се вижда 
как облаците много ги боли?... 


Боли ги, да... И затова заплакват 
при всеки подходящ за сЪлзи случай... 
От облаци какво да се очаква, 
освен на тъжни рими да се учиш... 


Дано поне до седмица, до месец... 
Да сложат в ред замрелите строежи. 
Защото инак, тази тиха песен 
ще млъкне от неслучваща се нежност... 


И как да се прегърнат трите вази 
в напуканите от въздишки рафтове?... 
Щом покривите са забравили да пазят 
надеждата за топлите понятия... 

 

Лондон 2016 '

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...