14.12.2016 г., 21:07 ч.  

... 

  Поезия
259 1 5

Вървя, а водата над мен
тежи с тонове.
Нагазил съм надълбоко
изглежда.

 

Очите ми ще изхвръкнат
от орбита.
Дробовете колабират,
без кислород.

 

Мога да изплувам,
но господ ми е дал крака.
Мога да летя,
но не съм роден за птица.

 

Не си тръгвам
за това, че не ме обичаш.
А, че изстиска
от мен всичко

 

...и остана гладна.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??