Вървя, а водата над мен
тежи с тонове.
Нагазил съм надълбоко
изглежда.
Очите ми ще изхвръкнат
от орбита.
Дробовете колабират,
без кислород.
Мога да изплувам,
но господ ми е дал крака.
Мога да летя,
но не съм роден за птица.
Не си тръгвам
за това, че не ме обичаш.
А, че изстиска
от мен всичко
...и остана гладна.
© Станислав Русев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
