Нощи мои бели и самотни,
вълци впили зъби във плътта ми,
табун коне, задъхани и потни,
утъпкали до болка паметта ми.
Нощи мои, мои алчни клади,
кискащи се в тъмното хиени,
нощи мои, ята лешояди,
ще има ли спокоен сън за мене?
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Поздрави!