Аз няма никога в живота си

да забравя тези нощи.

Нежността на твоите ръце.

Зима е...

Хубаво е сутрин

да се събудя рано,

близичко до теб

и да не смея да целуна

съненото ти лице...

Ти винаги си тръгваш

в голямото очакване

на следващия път,

в зимната обреченост,

че няма да те видя.

Липсваш ми. Ръцете ти

и твоите очи ми липсват.

Липсват ми дантелените вежди,

които нежно се повдигат,

щом в очите те погледна...

В това Коледно очарование

аз отново съм със теб,

макар и само мислено. 

Но не питам докога.

Добре ми е -

изпълнен със спомени,

будни нощи

и хиляди целувки.

Недостатъчни ми бяха

и грабех докато ги има,

за да ги възраждам пестеливо,

когато теб те няма...

Без твоето дишо,

сам с моето въздишо -

непрекъснато те чакам.