13.10.2009 г., 13:52 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
764 0 5

Стъпвам тихо по стопяващите се следи на лятото.

Като пясъчна буря отивам си аз.

Самотен е плажът и матово златото,

а устните пеят песен за нас.

Нима безвъзвратно отива си всичко?

Нима авантюра за тебе аз бях

и лилии водни цъфтяха за нищо,

и напразно аз нощем в листата им спях...

Напразно ли в шепи събирах сълзите си,

напразни молитви ли за тебе шептях?

Напразно ли крих звездите в очите си,

щом можех да бъда сред тях...? 

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??