Стъпвам тихо по стопяващите се следи на лятото.
Като пясъчна буря отивам си аз.
Самотен е плажът и матово златото,
а устните пеят песен за нас.
Нима безвъзвратно отива си всичко?
Нима авантюра за тебе аз бях
и лилии водни цъфтяха за нищо,
и напразно аз нощем в листата им спях...
Напразно ли в шепи събирах сълзите си,
напразни молитви ли за тебе шептях?
Напразно ли крих звездите в очите си,
щом можех да бъда сред тях...?
© Надежда Кръстева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
