.
236
1
1
Въздухът-това задушаващо кълбо...
Дробовете ми се пълнят с тъга,
умора и безразличие.
Въдрухът-тази пречка на света...
Замълчавам и се моля за миг
поне да спре този ужас.
Въздухът-този блян, този
неуравновесен копнеж...
Отварям своите уста и
вдишвам
дълбоко от тази хърмония
едно...
две...
три...
не помръдвам,
само наблюдавам отгоре
и се любувам на
тази черна приказка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
