Jun 12, 2025, 6:12 AM

.

239 1 1

Въздухът-това задушаващо кълбо...

Дробовете ми се пълнят с тъга,

умора и безразличие.

 

Въдрухът-тази пречка на света...

Замълчавам и се моля за миг

поне да спре този ужас.

 

Въздухът-този блян, този

неуравновесен копнеж...

 

Отварям своите уста и

вдишвам

дълбоко от тази хърмония

 

едно...

две...

три...

не помръдвам,

само наблюдавам отгоре

и се любувам на

тази черна приказка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...