2.06.2010 г., 11:51 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
467 0 0

На Белинда

 

За тебе умирам в бяло.
Приятелството  ми вяло
е нещо позорно,
обичам те белозорно.
Не мога да имам тяло.
Душата ми плаче в бяло.
Съкровище заротворно,
безспорно, безилюзорно.
Поникога те предавам.
За теб и съня си давам.
Могила от подсъзнания,
Сибила от покаяния.
Посмъртно те притежавам,
краката ти обожавам.
Безмилостна, нежна фея,
Животът ми стене в нея –
затворната ми идея,
по тебе в скръбта копнея.
И радостта ми - тясна,
а ревността ми - бясна.
За тебе съм белотворник,
в дланта ти съм ти затворник...

...

© Румен Марков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??