2.06.2010 г., 11:51

* * *

610 0 0

На Белинда

 

За тебе умирам в бяло.
Приятелството  ми вяло
е нещо позорно,
обичам те белозорно.
Не мога да имам тяло.
Душата ми плаче в бяло.
Съкровище заротворно,
безспорно, безилюзорно.
Поникога те предавам.
За теб и съня си давам.
Могила от подсъзнания,
Сибила от покаяния.
Посмъртно те притежавам,
краката ти обожавам.
Безмилостна, нежна фея,
Животът ми стене в нея –
затворната ми идея,
по тебе в скръбта копнея.
И радостта ми - тясна,
а ревността ми - бясна.
За тебе съм белотворник,
в дланта ти съм ти затворник...

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...