2.06.2010 г., 11:51

* * *

611 0 0

На Белинда

 

За тебе умирам в бяло.
Приятелството  ми вяло
е нещо позорно,
обичам те белозорно.
Не мога да имам тяло.
Душата ми плаче в бяло.
Съкровище заротворно,
безспорно, безилюзорно.
Поникога те предавам.
За теб и съня си давам.
Могила от подсъзнания,
Сибила от покаяния.
Посмъртно те притежавам,
краката ти обожавам.
Безмилостна, нежна фея,
Животът ми стене в нея –
затворната ми идея,
по тебе в скръбта копнея.
И радостта ми - тясна,
а ревността ми - бясна.
За тебе съм белотворник,
в дланта ти съм ти затворник...

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....