Jun 2, 2010, 11:51 AM

* * *

  Poetry » Love
613 0 0

На Белинда

 

За тебе умирам в бяло.
Приятелството  ми вяло
е нещо позорно,
обичам те белозорно.
Не мога да имам тяло.
Душата ми плаче в бяло.
Съкровище заротворно,
безспорно, безилюзорно.
Поникога те предавам.
За теб и съня си давам.
Могила от подсъзнания,
Сибила от покаяния.
Посмъртно те притежавам,
краката ти обожавам.
Безмилостна, нежна фея,
Животът ми стене в нея –
затворната ми идея,
по тебе в скръбта копнея.
И радостта ми - тясна,
а ревността ми - бясна.
За тебе съм белотворник,
в дланта ти съм ти затворник...

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Марков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...