* * *
Ама знаете ли колко ме интересувате?
И вярвайте, че нищо не значите,
когато посред пълнолуние,
от любов ранена, дъщеря ми плаче!
И няма билка, няма цяр, и няма чудо,
няма никакви илачи.
Дъщеря ми влюбена до лудост -
без любов останала - горчиво плаче.
И аз... не мога да я утеша.
В сърцето й да погна мрака.
Целунах плахо детската душа...
и сам като дете заплаках.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
