Jun 25, 2009, 12:36 AM

* * *

  Poetry
730 2 16

Ама знаете ли колко ме интересувате?

И вярвайте, че нищо не значите,

когато посред пълнолуние,

от любов ранена, дъщеря ми плаче!

 

И няма билка, няма цяр, и няма чудо,

няма никакви илачи.

Дъщеря ми влюбена до лудост -

без любов останала - горчиво плаче.

 

И аз... не мога да я утеша.

В сърцето й да погна мрака.

 

Целунах плахо детската душа...

и сам като дете заплаках.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...