11.12.2011 г., 22:53

* * *

410 0 0

Душа

Не поглеждай в душата ми, в нея ад е.
Не се опитвай да ме доближиш, в огньове ще гориш.
Пази се, бягай и не се обръщай, от мене вече нищо няма.
От пламъците силни изгорях, а от душата само айсбергът остана.
Гърчих се от болката голяма, борих се с всички сили да я спра,
но накрая изморена аз открих, че спасението е една измама.
И някак си след битките безкрайни, предадох се, отказах да се бия.
Сама оставих своята душа в студените окови на леда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Георгеива Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...