Dec 11, 2011, 10:53 PM

* * *

  Poetry
412 0 0

Душа

Не поглеждай в душата ми, в нея ад е.
Не се опитвай да ме доближиш, в огньове ще гориш.
Пази се, бягай и не се обръщай, от мене вече нищо няма.
От пламъците силни изгорях, а от душата само айсбергът остана.
Гърчих се от болката голяма, борих се с всички сили да я спра,
но накрая изморена аз открих, че спасението е една измама.
И някак си след битките безкрайни, предадох се, отказах да се бия.
Сама оставих своята душа в студените окови на леда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Георгеива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...