Dec 11, 2011, 10:53 PM

* * *

  Poetry
411 0 0

Душа

Не поглеждай в душата ми, в нея ад е.
Не се опитвай да ме доближиш, в огньове ще гориш.
Пази се, бягай и не се обръщай, от мене вече нищо няма.
От пламъците силни изгорях, а от душата само айсбергът остана.
Гърчих се от болката голяма, борих се с всички сили да я спра,
но накрая изморена аз открих, че спасението е една измама.
И някак си след битките безкрайни, предадох се, отказах да се бия.
Сама оставих своята душа в студените окови на леда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Георгеива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...