Запознахме се случайно,
говорихме си с часове,
невинно, непринудено и тайно,
нощта тиха ни обзе.
Мислехме за всичко,
ала и за нищо наведнъж,
гледахме се сладко
и чакахме пролетния дъжд.
Е, дъждът ни се размина,
но пък настроението остана,
звездите гледаха ни зорко,
но и мислеха за бъдещата рана.
© pisanonqkudeneshto Всички права запазени