29.08.2009 г., 0:10

Fade away / Чезна

815 0 7

Понякога те чувствам като гръм
и плаша се, и чудя се коя ли съм...
Понякога ми се плаче.
Сега си песен, тъжна, баладична
и всичко, което на глас не изричам.
Сега ми се плаче.
Понякога няма време, а само страхове,
няма вода, а само ледове...
Понякога съм и времето,
и водата,
и страха,
и плача...

 

 

Вдъхновено от една много красива песен на Gaelle, чието заглавие съм избрала и за такова на стиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...