фантом
Безстрастно небето разчиства
надвитата сила на огъня,
през облак от черни огнища -
комини в ръцете на болката.
Не искам да чувам, не искам...
(последния вик на раздялата)
В червената мрежа на мислите
сега паметта ми е камък.
Лъжец е животът - фантом е!
Див кон със очите на вятър -
чудовищен, глупав безбожник,
до бяло прахосал кръвта си.
Светът е привикнал на всичко.
Змиите се мислят за ангели.
Какво да очаквам от изгрева,
когато нощта го е раждала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
