дакота (Дакота)
152 364
Mar 29, 2007, 12:53 AM

фантом 

  Poetry
493 0 2

Безстрастно небето разчиства
надвитата сила на огъня,
през облак от черни огнища -
комини в ръцете на болката.

Не искам да чувам, не искам...
(последния вик  на раздялата)
В червената мрежа на мислите
сега  паметта  ми е  камък.

Лъжец е животът - фантом е!
Див кон със очите на вятър -
чудовищен, глупав безбожник,
до бяло прахосал кръвта си.

 

Светът е привикнал на всичко.
Змиите се мислят за ангели.
Какво да очаквам от изгрева,
когато нощта го е раждала.

 

 

 

 

 

© Дакота All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!
  • "Светът е привикнал на всичко.
    Змиите се мислят за ангели.
    Какво да очаквам от изгрева,
    когато нощта го е раждала."

    Хареса ми стиха ти, Дакота!!! Мисля си, че не живота ни е виновен, а ние го живеем в повечето случаи неправилно. Поздрави!!!





Random works
: ??:??