Безстрастно небето разчиства
надвитата сила на огъня,
през облак от черни огнища -
комини в ръцете на болката.
Не искам да чувам, не искам...
(последния вик на раздялата)
В червената мрежа на мислите
сега паметта ми е камък.
Лъжец е животът - фантом е!
Див кон със очите на вятър -
чудовищен, глупав безбожник,
до бяло прахосал кръвта си.
Светът е привикнал на всичко.
Змиите се мислят за ангели.
Какво да очаквам от изгрева,
когато нощта го е раждала.
© Дакота All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
