Фар в морето
Фар в морето
Мамо,
не старееш както катедрала -
като църквица си, мамо, престаряла,
като нейните стени поизбелели -
ръцете твои тъй са загрубели
мамо,
годините не са те пощадили
и пръстите ти са се изкривили
но в очите, мамо, твойте, мили -
усмивките ми там гнездо са свили
мамо,
косицата ти изтъняла като свила,
снагата ти се леко попревила,
а нявга носила е мен и тебе две
и кърмила с живота си дете
мамо,
краката ти не стъпват здраво веч,
гордата ти стъпка остана надалеч,
но ситничко към мен се устремяваш
и света ми, мамо, с обич сгряваш!
Майчице, единствена и свята,
моля, моля Бога в небесата -
нека ти даде живот, кураж и сила,
че макар и крехка - ти си ми закрила
мамо,
в скута ти положила сега глава -
косата ми приглажда - грапава ръка,
и за мене, мамо, ти си фарът във морето
и дорде мъждука - ще свети за детето!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
