Сред хилядите стъпки чуваш само своите

Нямо стъпващи и водещи към фара

Това, което води те към светлината

Това, което думите ти пак изгаря

Улици тесни, къщи многовековни

Ханя прегръща те и омагьосва с длан

Оставени момински въздишки, смях

И думите на Казандзакис – ортален дан

А фарът, здраво стъпил на земята

Кани те, подканя и привлича

Светлината му е повече от светлина

Морето е зад него като думи на момиче

Ела, ела тук, пътнико, и нека те прегърна

В морето пътища няма, а самотна вяра

Денят светлина и днес не ти даде

Нека моята бъде твоята мяра.

За всяка твоя стъпка, за всяка твоя грешка

Аз имам лек и той светлина се нарича

Щом думите достойни са любов не са вече

Нека светлината в любов да се врича.

Ела и вземи си от нея, носи я

Минойци, Ел Греко, Казандзакис тя изгаря

Откъсни си от нея и плахо отпий я

А после легни с нея на олтара.

А думите олтар са, и нека да са светлина

Ханя, където синьото прелива се във бяло

Да бъде фар там твоята звезда

Над думите ти да изгрее там успяла.