Фарът на думите
Сред хилядите стъпки чуваш само своите
Нямо стъпващи и водещи към фара
Това, което води те към светлината
Това, което думите ти пак изгаря
Улици тесни, къщи многовековни
Ханя прегръща те и омагьосва с длан
Оставени момински въздишки, смях
И думите на Казандзакис – ортален дан
А фарът, здраво стъпил на земята
Кани те, подканя и привлича
Светлината му е повече от светлина
Морето е зад него като думи на момиче
Ела, ела тук, пътнико, и нека те прегърна
В морето пътища няма, а самотна вяра
Денят светлина и днес не ти даде
Нека моята бъде твоята мяра.
За всяка твоя стъпка, за всяка твоя грешка
Аз имам лек и той светлина се нарича
Щом думите достойни са любов не са вече
Нека светлината в любов да се врича.
Ела и вземи си от нея, носи я
Минойци, Ел Греко, Казандзакис тя изгаря
Откъсни си от нея и плахо отпий я
А после легни с нея на олтара.
А думите олтар са, и нека да са светлина
Ханя, където синьото прелива се във бяло
Да бъде фар там твоята звезда
Над думите ти да изгрее там успяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Огнян Цветанов Всички права запазени
