Фарът на думите
Сред хилядите стъпки чуваш само своите
Нямо стъпващи и водещи към фара
Това, което води те към светлината
Това, което думите ти пак изгаря
Улици тесни, къщи многовековни
Ханя прегръща те и омагьосва с длан
Оставени момински въздишки, смях
И думите на Казандзакис – ортален дан
А фарът, здраво стъпил на земята
Кани те, подканя и привлича
Светлината му е повече от светлина
Морето е зад него като думи на момиче
Ела, ела тук, пътнико, и нека те прегърна
В морето пътища няма, а самотна вяра
Денят светлина и днес не ти даде
Нека моята бъде твоята мяра.
За всяка твоя стъпка, за всяка твоя грешка
Аз имам лек и той светлина се нарича
Щом думите достойни са любов не са вече
Нека светлината в любов да се врича.
Ела и вземи си от нея, носи я
Минойци, Ел Греко, Казандзакис тя изгаря
Откъсни си от нея и плахо отпий я
А после легни с нея на олтара.
А думите олтар са, и нека да са светлина
Ханя, където синьото прелива се във бяло
Да бъде фар там твоята звезда
Над думите ти да изгрее там успяла.
© Огнян Цветанов All rights reserved.
