Сред хилядите стъпки чуваш само своите
Нямо стъпващи и водещи към фара
Това, което води те към светлината
Това, което думите ти пак изгаря
Улици тесни, къщи многовековни
Ханя прегръща те и омагьосва с длан
Оставени момински въздишки, смях
И думите на Казандзакис – ортален дан
А фарът, здраво стъпил на земята
Кани те, подканя и привлича
Светлината му е повече от светлина
Морето е зад него като думи на момиче ...