Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
29.04.2012 г., 15:53 ч.

Фатален плен 

  Поезия
837 0 6

 

Животът ми е паяжина, паяк е смъртта:

от него няма мърдане, а после идва тя.

От неговата мрежа, та до нейната уста:

животът ми е паяжина, паяк е смъртта.

 

И свилените нишки водят право към целта:

животът има център за окото на смъртта.

Денят ми е изплетен от корема на нощта:

и свилените нишки водят право към целта.

 

Но паякът се храни със страха ми, не със мен:

дори в такава паяжина нощ се сменя с ден.

Не зная аз свободен ли съм в прашния ú плен:

но паякът се храни със страха ми, не със мен.

 

Не аз, не аз, а паякът е във фатален плен:

той има само своя глад и би умрял без мен.

Аз имам сълзи и усмивки, имам нощ и ден:

не аз, не аз, а паякът е във фатален плен!

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересна постройка си избрал за идеята си - еднаквите стихове в началото и края на строфата създават усещане за "впримчване".
    Но дори и в "клопката на паяка", най-важна е гледната точка, а аз харесвам твоята
  • по-скоро с Джейн Еър..., Кумец...
  • Дали е хубав стиха ти незнам, но е много различен от прочетените досега от теб...заплетох се в думите и накрая изпуснах смисъла.
  • Играта на думи още не е стих, но идеята е добра
  • Интересно!Хареса ми!Поздравявам те, Валентин!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??