Фатален плен
Животът ми е паяжина, паяк е смъртта:
от него няма мърдане, а после идва тя.
От неговата мрежа, та до нейната уста:
животът ми е паяжина, паяк е смъртта.
И свилените нишки водят право към целта:
животът има център за окото на смъртта.
Денят ми е изплетен от корема на нощта:
и свилените нишки водят право към целта.
Но паякът се храни със страха ми, не със мен:
дори в такава паяжина нощ се сменя с ден.
Не зная аз свободен ли съм в прашния ú плен:
но паякът се храни със страха ми, не със мен.
Не аз, не аз, а паякът е във фатален плен:
той има само своя глад и би умрял без мен.
Аз имам сълзи и усмивки, имам нощ и ден:
не аз, не аз, а паякът е във фатален плен!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
по-скоро с Джейн Еър..., Кумец...
-
Дали е хубав стиха ти незнам, но е много различен от прочетените досега от теб...заплетох се в думите и накрая изпуснах смисъла.
-
Играта на думи още не е стих, но идеята е добра
-
Интересно!Хареса ми!Поздравявам те, Валентин!
-
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но дори и в "клопката на паяка", най-важна е гледната точка, а аз харесвам твоята