28.02.2006 г., 18:58

Фаталната жена

3.4K 0 11
Тя може да не е божествено красива,
дори със земна красота да не блести,
но крие в себе си онази прелест дива,
която кара мъжкото сърце да затупти.

Тя винаги е съблазнителна и мила,
и остроумието на мъжа цени.
Ухажванията приема търпеливо,
но грубост и насилие не ще прости.

Дори и да не бъдеш склонен към романи
и да не си робувал сляпо на жени,
бъди уверен, че и с принципи отбрани
не си предпазен от властта й ти.

Тя неусетно бързо мисълта ти обладава,
макар да си се смятал вече несмутим.
Чувства угаснали от тлееща жарава,
разпалва в огън буен и неугасим.

Както при горския пожар загасналото пепелище
остава много дни да тлее и искри,
така при любовта фатална множество са дните,
душата обгорена раните да заличи.

Дали девица, изкушена в минали животи,
обзета от злощастното желание за мъст,
сдобила се с чаровен магнетизъм
необратимо запленява всеки срещнат мъж?

Или богиня - вездесъща и красива,
с кармичен дълг пред своята съдба,
във земен облик се е въплътила
да всява смут във мъжките сърца?

Така фаталната жена с омайна сила
и скрита власт, що пламенно зове,
макар и тя самата да не е щастлива,
неумолимо наранява множество мъже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Берчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усетих в това стихотворение нещо различно от други подобни творби на тази тема - няма го упрека, няма го изкривеното отражение на стремежа към красотата и щастието в кривото огледало на нагласените, посредствени очаквания. Долавя се фаталността като участ, често пъти- дилема, предопределение...карма.Развълнува ме.Благодаря ти, Шравак!
  • Простичко казано, добре структурирано и изчистено......Е как да не ми допадне !? А и доста истина има в него.......
  • Много е хубаво!
  • Хареса ми! Пиша 6
  • Уоу, пазете се мъже!Никола много добре си я описал фаталната жена.
    Всяка жена е такава,нали Никола?
    Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...