7.07.2007 г., 13:01

Фаталната жена

1.9K 0 6

Живея или просто съществувам?
Фаталната жена вселила се е в мен.
И нощем с дявола танцувам,
а денем съм във негов плен.
И женските ми пориви живеят,
и всичко в мен гори.
Желанията плътски все ме водят,
но от това не ме боли.
Без да се замислям - прегради преминавам
и винаги достигам до целта.
Срещу съдбата понякога заставам,
но никога не падам във калта.
И опитвах се да обуздавам
желанието дръзко и греховно,
но все не можех, не успявам,
и изпитвам само щастие върховно.
И не мисля, че живея грешно.
Почти от нищо не изпитвам страх.
За някой може би това е смешно,
но аз не мисля, че това е грях.
И по тоя начин аз ще продължавам,
ще заставам срещу всеки, който ме вини.
Щом Фатална съм - такава си оставам,
все пак и в мен кръвта кипи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...