Jul 7, 2007, 1:01 PM

Фаталната жена

  Poetry
1.9K 0 6

Живея или просто съществувам?
Фаталната жена вселила се е в мен.
И нощем с дявола танцувам,
а денем съм във негов плен.
И женските ми пориви живеят,
и всичко в мен гори.
Желанията плътски все ме водят,
но от това не ме боли.
Без да се замислям - прегради преминавам
и винаги достигам до целта.
Срещу съдбата понякога заставам,
но никога не падам във калта.
И опитвах се да обуздавам
желанието дръзко и греховно,
но все не можех, не успявам,
и изпитвам само щастие върховно.
И не мисля, че живея грешно.
Почти от нищо не изпитвам страх.
За някой може би това е смешно,
но аз не мисля, че това е грях.
И по тоя начин аз ще продължавам,
ще заставам срещу всеки, който ме вини.
Щом Фатална съм - такава си оставам,
все пак и в мен кръвта кипи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...