29.04.2008 г., 9:46

Фатално привличане

1.3K 0 6
Високо, по-високо от слънцето.
Ти ме застрелваш с пистолет,
аз имам нужда ти да ме издигнеш тук.
При ъгълът на твоите устни.
Към орбитата на твоите бедра.
Затъмнение.
Ти издигаш моята душа.
Аз нямам никакъв самоконтрол.
Полет.
Черна лента се простира в далечината
и се губи в безкрая.
Застинал съм със замаяни сетива.
Фаталното привличане ме завладява.
Ще мога ли да се отскубна от неустоимата му прегръдка?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вал Вълков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...