29.04.2008 г., 9:46

Фатално привличане

1.2K 0 6
Високо, по-високо от слънцето.
Ти ме застрелваш с пистолет,
аз имам нужда ти да ме издигнеш тук.
При ъгълът на твоите устни.
Към орбитата на твоите бедра.
Затъмнение.
Ти издигаш моята душа.
Аз нямам никакъв самоконтрол.
Полет.
Черна лента се простира в далечината
и се губи в безкрая.
Застинал съм със замаяни сетива.
Фаталното привличане ме завладява.
Ще мога ли да се отскубна от неустоимата му прегръдка?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вал Вълков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...