Фатално привличане
Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица.
Внимателно търсех да зърна сред тях
онези очи с разноцветна дъга.
Готова бях. Вярвах. И ги видях –
онези дълбоки, разкошни очи,
очите с цвета на спокойно море…
Плениха ме. Всичко у мен се взриви…
И… започнах тогава да правя кафе.
Безумно, фатално привлечена бях,
душата пое от вълшебния чар.
Как стана? Защо? Аз така не разбрах.
Но някак превърна се в мой господар.
И вече усещах как твоята кръв
във моите вени тече. Но нелеп
инцидент ни отне любовта. Бликна скръб.
А днес и кафето изстива без теб!…
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
