Преди да те срещна, не пиех кафе.
Тогава обичах шума от дъжда,
усещах как нежно ме милва с перце,
стоях у дома с чаша чай във ръка.
И срещах навън непознати лица.
Внимателно търсех да зърна сред тях
онези очи с разноцветна дъга.
Готова бях. Вярвах. И ги видях –
онези дълбоки, разкошни очи,
очите с цвета на спокойно море…
Плениха ме. Всичко у мен се взриви…
И… започнах тогава да правя кафе. ...