Шумно е. След миг

ще бъде тихо като тогава,

сигналът ще ни събере зад масите.

Пак сме ученици, сини,

само дето сме с пагони.

Връщат ни годините

в старите ни спомени,

за да опознаем себе си

и другите приятели -

Те къде ли са? - имат

нови другари, като нас

може би сънуват коридорите

в училището, старото,

до алеята със розите,

които си поднасяхме,

понякога без повод -

за една усмивка.

Стари приятели, забравени,

довиждане! - Звънецът бие.