Шумно е. След миг
ще бъде тихо като тогава,
сигналът ще ни събере зад масите.
Пак сме ученици, сини,
само дето сме с пагони.
Връщат ни годините
в старите ни спомени,
за да опознаем себе си
и другите приятели -
Те къде ли са? - имат
нови другари, като нас
може би сънуват коридорите
в училището, старото,
до алеята със розите,
които си поднасяхме,
понякога без повод -
за една усмивка.
Стари приятели, забравени,
довиждане! - Звънецът бие.
© Павел Грамадов All rights reserved.