Последното лято си тръгва,
от плажа помахва с ръка.
На кея забравена лодка
разклаща за сбогом весла.
Последното лято си тръгва,
отронва солена сълза.
Пристъпва с лека походка,
погалва немирна вълна.
Последното лято си тръгва
от нашите летни сърца.
Оставя по спомен на всеки,
надежда за нова мечта.
© Хари Спасов Всички права запазени