9.07.2015 г., 0:19

* * *

801 0 0

Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава. 

Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума. Какво става с мен и моите сетива? 

Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди! 

Вятъра погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това. 

Чувам звук от радост и тъга, но в мен някак пустота. 

Не знам що за странник станал съм сега! Но и това не е съизмеримо със значимостта! 

Сега ще се опитам да ти обясня!

Когато погледна към света, аз виждам само божествена светлина, 

изрисуваща образ и подобие на съвършеността. тя пази ме от студа, 

разпалва в мен страстта и романтичността, отприщва загрижеността, 

донася ми хармоничността и за мен е важна като солта. 

Винаги чувствам близостта със съвършеността. 

Сякаш душата ми прави си шега и стои при нея през деня, нощта. 

Кротко отстрани любува и се докато спи. 

А тялото ми, загубило душевността, кара я някак в ежедневна сивота! 

Ослушвам се само за онзи мек и нежен глас, оставяш ме в захлас. 

Дори и с милиони стихове, романи и слова, дори да ми помага и вечността, 

надали бих могъл да опиша точно съвършеността

А аз искам тя, четейки това да се усмихне в нощта. 

Да запомни, че не е сама и че някои и желае цялото щастие на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Цуцов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...