14.06.2009 г., 21:56

...(феерично)

920 0 25

Потапям се във теб

 като  мъглата,

обвила с нежността си 

морски бряг,

разрошвам ти косите

като вятъра

обрулващо,

във фееричен бяг...

Прегръщам те

 като онази ласка

на палавия,

галещ, слънчев лъч,

... далече сред вълните  ти

проблясва,

затихващо,

 предбурен морски път...

Поисках и те грабнах,

 недокосващо,

а всъщност

те попих като роса...

Усетих те

 безбожно и изтръпващо

как завладяваш

 моя свят сега...

Какъв си!?

Като цвете в мен поникна

и окрили

безкрилите  слова!?

В деня ми 

 безсловесно как проникна -

отнасяш  ме,

дълбаеш ме - река...

... а в нощите ти

идвам със желание

далечна, няма, падаща звезда

и чакам

 да докосна със ухание

единствения,

 моя мъж-мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...