BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
14.07.2011 г., 16:23 ч.  

С прощалната клечка кибрит 

  Поезия » Друга
800 0 10

Нима ще си спомниш за мойто прихлупено кепе,
нима ще си спомниш за моя износен, невзрачен жакет?
Познаваш ли онзи, що в нощи (и зиме, и лете)
пред прага ти мрака умело разчупва парче по парче?
 

Нима ще си спомниш за мойта безименна сянка,
в пазвите сякаш стаила безброй окъснели слънца?
Но капка в море от асфалт ще остана навярно,
навеки ще паля фенерите - пътя до твойта врата -
 

и някога, смътен, безкрайно, безсилно далечен,
и някога, влюбен във огъня, точно в дванайс'тия час,
във свойта любима, безмълвна покруса увлечен,
с прощалната клечка кибрит за последно ще светя и аз.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??