ФЕНИКС
Като всички поети се изявявала
и всички мечти осъществявала!
А ангелът в душата й...
се мятал, унижен и страдащ...
Волю и неволю впивала устни
с безмълвна страст, в зинала паст!
И чезнела тихо и невинно
като свят ден, и душа свидна!
С нерадостна диря докосвала небето
и надживявала даже орлите!
Като жена от Рая прегрешавала...
Но една истинска любов оставила...
... за да възкръсне... като феникс неуморно да свети...
не само... в обществото на мъртвите поети...
и всички мечти осъществявала!
А ангелът в душата й...
се мятал, унижен и страдащ...
Волю и неволю впивала устни
с безмълвна страст, в зинала паст!
И чезнела тихо и невинно
като свят ден, и душа свидна!
С нерадостна диря докосвала небето
и надживявала даже орлите!
Като жена от Рая прегрешавала...
Но една истинска любов оставила...
... за да възкръсне... като феникс неуморно да свети...
не само... в обществото на мъртвите поети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
