30.04.2009 г., 18:16

Феникс

1.1K 0 15

Прогледнах.

Видях,

какво не съм имала...

... а всъщност е късно

да бъда със теб.

Затова и не тръгнах..

... От страх

да не видя,

живота

с усмивка и смях...

Боли ме.

Не може да бъде

по-истинско

сърцето,

което от шепичка

пясък събра...

По детски го взе

и  просто го сложи,

да бие до болка, 

и в  смях,

и в  тъга...

Върви си!

Успя

да ме върнеш 

при живите.

... не исках да става

изобщо така...

Харесах лъжата ти

и онези красивите,

забравени вече неща...

Накрая

не чувах 

от  воя на вятъра...

защо беше тази

ужасна игра...

А болката помни

есента непозната,

с шума на

зефирни крила...

Върви си!!

Стой

по-далече от мене!

Наистина трябва

да бъде така...

И дори да те моля

със страст,

на колене...

Върви си!!!

Жестока

е тази игра...

Все още боли.

И пристигнеш ли

в мрака, 

ще пламна  

от шепата пепел...

Не искам така!

Макар че те чакам,

макар че те чакам...

Накрая неистово

ще те изгоря...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно сме на една вълна тук и НЯМА как да не те поздравя с една от моите любими песни , защото ....този стих ме провокира!
    <a href="http://vbox7.com/play:27973cfd" target="_blank"> Не ,не си отивай...>>> </a>
  • Понякога затваряме очи
    пред красивата лъжа...
    просто заради момента
    или защото така ни се иска..Тина
  • "Харесах лъжата ти
    и онези красивите,
    забравени вече неща..."

    това ми е много близко
  • И от пепелта, наново ще се възродиш!
    С обич!
  • тъгата и болката са хаотични Бароне, така както и в любовта няма ред,.. Тя е късче от хаос.. Как да обичаш подредено??: Как да страдаш в порядък??.. Болката е хаос..

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...