Фениксът възкръсна пак на 3-ти март,

развя високо Българския флаг,

след пет кошмарни века

духът прекрачи през съдбовния

си праг.

След пепелища, кървави редици,

димящи клади, глави, погубени души,

криле разперва Българската вечна птица

над туй що завоевател разруши.

Мъртви времена възседнаха рода ни стар,

душаха го вериги друговерски,

отнеха неговото Аз, хилядолетен дар,

обезкървяваха го зверски.

Еничари без съвест и с отрязан корен,

посичаха достойната снага,

изтребваха народ от мъдрост воден,

с неутолима ярост против скъпата нога!

Жестокостта заливаше обезглавени векове,

със кървава уста срещу свещена памет,

но Българската кръв роди велики умове,

и нова птица с Българското знаме!

Във тъмни доби пак се появи перо

до свещ, която буен огън разгоря,

свещта прегърна пушка, сабя

и бунтовното миро́,

Възрождението умове заля!

Умовете възкресиха птица,

в събудени очи искра се появи,

слово тръгна сред смълчаните езици,

огнения Феникс се роди!

Пепелта бе негово гнездо,

жеравата бе неговата кръв,

силата  бе силата на древното место,

птицата поведе Българския лъв!

Сътвори лъвът чутовния си връх,

сътвори го със безпримерен замах,

повеят на геройски дъх

показа на света, че няма страх!

Феникс-птица в устрем полетя,

сред взрив на вражески капани,

от ново зарево се стрелна тя,

хилядолетна памет пак да брани!

Вихрушки днес ни брулят,

виелиците пак свистят,

но в градушката на хули

на птицата перата пак ще заблестят!

Фениксът победен излетя

и бурите не ще го спрат,

крилете му зоват над родната земя,

из пепелта пак Български реки

да потекат!

гр. София, 03.03.2016 г.