И ето - пак е лято.
В тревите лъч загубен
пак търся из полята.
Отново сам и влюбен -
пак търся. Не от вчера...
Лъчът ако угасне -
и пепел да намеря,
за мен ще е прекрасно!
Сърце, което търси -
и в пепелта искрица
го топли.
Ще възкръсне
от тази пепел птица!
© Борко Бърборко Всички права запазени