Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!
В косите й - градина Божия!
Взорът ми изтръгна се след нея,
след грация, походка, визия,
линия, с която да запея.
Със усмивка тънка на уста
и равен тембър, тя задраска,
със чаровна скрита мекота,
Венера (тайнствена) Милоска! ...