Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!

В косите й - градина Божия!
Взорът ми изтръгна се след нея,
след грация, походка, визия,
линия, с която да запея.

Със усмивка тънка на уста
и равен тембър, тя задраска,
със чаровна скрита мекота,
Венера (тайнствена) Милоска!

Навярно жест е?! Обещание!
В горчива устна с капката ликьор,
мечта, химера и реалия,
или сюжет с небесен Режисьор!

Но странното предчувствие за болка,
с безкрилата надежда някаква,
със ръбове загладени по кройка,
във сенките пришива залеза!