3.11.2016 г., 15:04

Филм

1K 4 9

Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.

Любов и грях. Танцуват булевардите
под звуците на есенни листа.
Промъква се със стъпка леопардова
измèнчивият повей на страстта.

Как страшно е в очите им, тревожните!
И как въпроси хиляди таят – 
възможни ли са всички невъзможности
в човешкия ни грешен, сбъркан свят?!

Дали би стихнал в пръстите им сплетени
на улиците вечният бъртвеж!?
А любовта – безсънна и обречена,
ще издържи ли? Пламъче на свещ...

Екранът гасне. Утрото намръщено
запалва светлините си едва.
Началото е край. Денят завръща се.
И свършва филмът в нечия глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
    де лампата гори, в поле от светлина,
    две сенки на нощта..."
    Толкова ти е хубаво стихотворението - като това на Яворов!!!
  • Да
    възможни са
    "всички невъзможности"
    защото душите неподвластни
    не филм,а съдбите ни кроят.
    Поздравления!
  • Вече мислим филмово... Дотолкова сме обединили съзнанията си, че нямаме друго, освен стереотипи. Картина от бъдещето?
  • Неповторима си, Вики! Само това ще кажа...
  • Браво, Вики!..
    Поздравления за този стих!...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...