3.11.2016 г., 15:04

Филм

1K 4 9

Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.

Любов и грях. Танцуват булевардите
под звуците на есенни листа.
Промъква се със стъпка леопардова
измèнчивият повей на страстта.

Как страшно е в очите им, тревожните!
И как въпроси хиляди таят – 
възможни ли са всички невъзможности
в човешкия ни грешен, сбъркан свят?!

Дали би стихнал в пръстите им сплетени
на улиците вечният бъртвеж!?
А любовта – безсънна и обречена,
ще издържи ли? Пламъче на свещ...

Екранът гасне. Утрото намръщено
запалва светлините си едва.
Началото е край. Денят завръща се.
И свършва филмът в нечия глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
    де лампата гори, в поле от светлина,
    две сенки на нощта..."
    Толкова ти е хубаво стихотворението - като това на Яворов!!!
  • Да
    възможни са
    "всички невъзможности"
    защото душите неподвластни
    не филм,а съдбите ни кроят.
    Поздравления!
  • Вече мислим филмово... Дотолкова сме обединили съзнанията си, че нямаме друго, освен стереотипи. Картина от бъдещето?
  • Неповторима си, Вики! Само това ще кажа...
  • Браво, Вики!..
    Поздравления за този стих!...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...