3.11.2016 г., 15:04

Филм

1K 4 9

Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.

Любов и грях. Танцуват булевардите
под звуците на есенни листа.
Промъква се със стъпка леопардова
измèнчивият повей на страстта.

Как страшно е в очите им, тревожните!
И как въпроси хиляди таят – 
възможни ли са всички невъзможности
в човешкия ни грешен, сбъркан свят?!

Дали би стихнал в пръстите им сплетени
на улиците вечният бъртвеж!?
А любовта – безсънна и обречена,
ще издържи ли? Пламъче на свещ...

Екранът гасне. Утрото намръщено
запалва светлините си едва.
Началото е край. Денят завръща се.
И свършва филмът в нечия глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
    де лампата гори, в поле от светлина,
    две сенки на нощта..."
    Толкова ти е хубаво стихотворението - като това на Яворов!!!
  • Да
    възможни са
    "всички невъзможности"
    защото душите неподвластни
    не филм,а съдбите ни кроят.
    Поздравления!
  • Вече мислим филмово... Дотолкова сме обединили съзнанията си, че нямаме друго, освен стереотипи. Картина от бъдещето?
  • Неповторима си, Вики! Само това ще кажа...
  • Браво, Вики!..
    Поздравления за този стих!...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...