Nov 3, 2016, 3:04 PM

Филм

  Poetry
1K 4 9

Измислен филм. Актьори от хартия.
Жив смях струи от мъртвия екран.
Сковава бутафорната стихия
герои от безименен роман.

Любов и грях. Танцуват булевардите
под звуците на есенни листа.
Промъква се със стъпка леопардова
измèнчивият повей на страстта.

Как страшно е в очите им, тревожните!
И как въпроси хиляди таят – 
възможни ли са всички невъзможности
в човешкия ни грешен, сбъркан свят?!

Дали би стихнал в пръстите им сплетени
на улиците вечният бъртвеж!?
А любовта – безсънна и обречена,
ще издържи ли? Пламъче на свещ...

Екранът гасне. Утрото намръщено
запалва светлините си едва.
Началото е край. Денят завръща се.
И свършва филмът в нечия глава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • "На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
    две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
    де лампата гори, в поле от светлина,
    две сенки на нощта..."
    Толкова ти е хубаво стихотворението - като това на Яворов!!!
  • Да
    възможни са
    "всички невъзможности"
    защото душите неподвластни
    не филм,а съдбите ни кроят.
    Поздравления!
  • Вече мислим филмово... Дотолкова сме обединили съзнанията си, че нямаме друго, освен стереотипи. Картина от бъдещето?
  • Неповторима си, Вики! Само това ще кажа...
  • Браво, Вики!..
    Поздравления за този стих!...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...