ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
2.04.2015 г., 11:37 ч.

Философия на щастието 

  Поезия » Философска
403 0 4

                   

 

                      Ходилата ми докосват  дъното

                      на падините  в океана,

                      косите ми се веят сред облаци над Еверест,

                      а аз рисувам във Вселената  живота.

 

                      С  тълпи от хора вдигам зид от самота

                       и сътворявам  върху  честоти

                       илюзиите на времето и на материята,

                       на любовта събирайки крепежните детайли.

 

                       Превръщам колебанията  в увереност,

                       пътувайки в безкрайна всеизмерност,

                       защото знам,че враговете ми са набедени.

                       Защото враговете са измислица.

 

                       Зорите будят на щастието  цветовете,

                       а залезите го разпръсват по възглавница.

                       Аз бродя в непознати сънища

                       и изживявам  чудни запознанства.

 

                       Разкъсвам  зрителния кръг

                       и пускам  в него черното и бялото,

                       за да изгрее като шарена палитра.

                       Духът прелива  със мира на  Космоса,

                       духът живее в образа на Цялото.

                     

                      Така е сладко да си неразбран!

                       Различието ни е емблемата.

                       Планетата е пренаселена от неразбрани.

                       Врата отварям,за да го приема...

                       

                         

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ПРИЯТЕЛИ МОИ,СКЪПИ МИСАНА,НИКОЛА И ОКСИМОРОН,БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА НАСЪРЧАВАЩИТЕ И МИЛИ ОТЗИВИ!ВАША ЗАГОРА
  • !
  • Една Космическа философия, която се определя от невероятното внушение, че "духът живее в образа на Цялото."Мисля даже, че в този израз се затваря същината на Космоса, като Цяло.В сихото има Космически заряд и те кара да се замислиш на високо ниво!Оценявам работата високо!Поздрави от мен и хубав ден!!
  • "Ходилата ми докосват дъното
    на падините в океана,
    косите ми се веят сред облаци над Еверест,
    а аз рисувам във Вселената живота...
    духът живее в образа на Цялото.
    Така е сладко да си неразбран!
    Различието ни е емблемата.
    Планетата е пренаселена от неразбрани.
    Врата отварям,за да го приема..."

    Невероятно поетично ОКО на текста. Бих го определил като апокалиптично мащабно! Това си ти Диди. Не се съмнявай, че ще останеш неразбрана. Има един обаче, който те разбира, за щастие нечовек...

    Невероятна находка е: "духът живее в образа на Цялото."

    Свидетелствам за това!

    За мен беше радост да прочета чудесното ти стихотворение и да го оценя най-високо!
Предложения
: ??:??