Ходилата ми докосват дъното
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.
С тълпи от хора вдигам зид от самота
и сътворявам върху честоти
илюзиите на времето и на материята,
на любовта събирайки крепежните детайли.
Превръщам колебанията в увереност,
пътувайки в безкрайна всеизмерност,
защото знам,че враговете ми са набедени.
Защото враговете са измислица. ...