23.04.2015 г., 18:24

Философстване

475 0 0

ФИЛОСОФСТВАНЕ

 

Аз знам, че няма ред за ходене ”отвъде”,

затуй и на опашката не се редя.

Аз лошите си мисли от мен с това пъдя

и хорските късмети, за там не следя.

 

Така, че и за там не виждам справедливост!

Без време си отиват млади и без ред.

Човешка кръв, без време, често се пролива

И често млади си отиват най-напред.

 

И често виждам някой  силен юначага,

да падне  покосен от удар и инфаркт,

и траура на майка му да се налага,

наместо Господ да повика някой стар...

 

А някога дори е още по фрапантно,

отиват си най-чакани от нас деца.

Смъртта пристига грубо, грозно, не галантно,

за цял живот почерня майчини сърца!

 

Не може никой и на никого да вярва...

Ни грижи майчини, ни страх, да те спаси!

А болестта по болници да те разкарва,

докато ти белеят черните коси...

 

Така, че тука всеки чака свойто време.

Не иска никой никого да пререди.

И с лепкав страх и мъки, чакаш да те вземат

И като за`бесен на бесилото стоиш!

03.10.2014г.Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...