ФИЛОСОФСТВАНЕ

Аз знам, че няма ред за ходене ”отвъде”,

затуй и на опашката не се редя.

Аз лошите си мисли от мен с това пъдя

и хорските късмети, за там не следя.

Така, че и за там не виждам справедливост!

Без време си отиват млади и без ред.

Човешка кръв, без време, често се пролива

И често млади си отиват най-напред.

И често виждам някой  силен юначага,

да падне  покосен от удар и инфаркт,

и траура на майка му да се налага,

наместо Господ да повика някой стар...

А някога дори е още по фрапантно,

отиват си най-чакани от нас деца.

Смъртта пристига грубо, грозно, не галантно,

за цял живот почерня майчини сърца!

Не може никой и на никого да вярва...

Ни грижи майчини, ни страх, да те спаси!

А болестта по болници да те разкарва,

докато ти белеят черните коси...

Така, че тука всеки чака свойто време.

Не иска никой никого да пререди.

И с лепкав страх и мъки, чакаш да те вземат

И като за`бесен на бесилото стоиш!

03.10.2014г.Драгойново