valcanyon (Валентин Миленов)
753 1856
18.08.2022 г., 11:14 ч.

Фотограф 

  Поезия » Философска, Гражданска
270 1 3

                                       Фотограф

 

 

 

 

Върви човек в старо село запустяло,

носи той фотоапарат в своята ръка.

Поглежда старите къщи с много тъга

и знае че тук някога от живот е кипяло.

 

И снима селото да покаже той на хората,

какво било е и какво е останало сега.

Какво направиха, някои го унищожиха

и гореща сълза изгаря дясната му страна.

 

Пред стара къща стоят дядо и стара жена,

превила се е тя на две от кърска работа.

Поглеждат с надежда все към пътната врата,

но не е тяхното чедо мило, похлопва само вятъра!

 

Върви човека обикаля българските села,

снима той старите самотни къщи, разрухата.

Когато няма го стопанина къщата се руши сама,

няма ги и неговите деца, няма го на къщата духа!

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??