8.04.2015 г., 21:06

Фотони

1.2K 0 1

Фотони


                           На петте момчета от училищната рок-група
           „Фотони” при ТЕТ ”М. В. Ломоносов” – Горна Оряховица 
                                                   1973 – 1975 г.
 
 
Тихо заспива градчето в неони

вече четир'сет лета.
Тук разцъфтяха петима фотони,
влюбени във песента.
 
В някаква малка училищна стая
с пет репетиции в стрес,
бликна тийнейджърска, сладка омая,
в хит на „Диана Експрес”.
 
Месец ноември. Училищен празник.
Градско читалище сбра
техникум цял, за да види полазник –
в чудото на младостта.
 
„Морско казино” и „Майчице свята”,
още... „Родопска жена” –
песни, пленили на всеки душата,
миг – споделил красота.
 
Сетне, разбира се, стана по-лесно,
щомто талант заискри...
Покрай състава бе все интересно –
„Пърпъл”, „Сигнал”, „Песняры”...
 
Славни концерти, забави, банкети –
толкова искреност, смях...
Всеки би казал с ръка на сърцето:
„Горд съм, това че избрах!”
 
Минаха толкова много години,
споменът не избледня.
Имат момчетата жизненост, сили,
пак да щуреят така.
 
Ала далече са днес, разделени,
кротко в душите им спи
времето, внесло огромни промени
в техните лични съдби.
 
Двама далече са – в две полушария –
Колко е малък света!...
Трима останаха тук – във България –
свързани пак с песента.
 
Дайте им всичко, което е нужно,
те ще засвирят пред вас.
Може дори да запеете дружно,
даже да нямате глас.
 
Все тъй заспива градчето – в неони –
цели четир'сет лета.
Още си спомня онези фотони,
влюбени във песента.
 
 
 
Състав на групата:
 
          Атанас Йоргов – клавишни и вокал
          Дарин Бърнев – соло китара и вокал
          Стефан Първанов – ударни и вокал
          Георги Ненков – бас китара и вокал
          Росен Гъдев – вокал 
 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...