Apr 8, 2015, 9:06 PM

Фотони

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Фотони


                           На петте момчета от училищната рок-група
           „Фотони” при ТЕТ ”М. В. Ломоносов” – Горна Оряховица 
                                                   1973 – 1975 г.
 
 
Тихо заспива градчето в неони

вече четир'сет лета.
Тук разцъфтяха петима фотони,
влюбени във песента.
 
В някаква малка училищна стая
с пет репетиции в стрес,
бликна тийнейджърска, сладка омая,
в хит на „Диана Експрес”.
 
Месец ноември. Училищен празник.
Градско читалище сбра
техникум цял, за да види полазник –
в чудото на младостта.
 
„Морско казино” и „Майчице свята”,
още... „Родопска жена” –
песни, пленили на всеки душата,
миг – споделил красота.
 
Сетне, разбира се, стана по-лесно,
щомто талант заискри...
Покрай състава бе все интересно –
„Пърпъл”, „Сигнал”, „Песняры”...
 
Славни концерти, забави, банкети –
толкова искреност, смях...
Всеки би казал с ръка на сърцето:
„Горд съм, това че избрах!”
 
Минаха толкова много години,
споменът не избледня.
Имат момчетата жизненост, сили,
пак да щуреят така.
 
Ала далече са днес, разделени,
кротко в душите им спи
времето, внесло огромни промени
в техните лични съдби.
 
Двама далече са – в две полушария –
Колко е малък света!...
Трима останаха тук – във България –
свързани пак с песента.
 
Дайте им всичко, което е нужно,
те ще засвирят пред вас.
Може дори да запеете дружно,
даже да нямате глас.
 
Все тъй заспива градчето – в неони –
цели четир'сет лета.
Още си спомня онези фотони,
влюбени във песента.
 
 
 
Състав на групата:
 
          Атанас Йоргов – клавишни и вокал
          Дарин Бърнев – соло китара и вокал
          Стефан Първанов – ударни и вокал
          Георги Ненков – бас китара и вокал
          Росен Гъдев – вокал 
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Гъдев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...